Hello hive friends!
As some of you already know, I live in Bulgaria or more precisely in the Eastern Rhodopes-the region with the greatest concentration of megalithic monuments of the Thracian civilization (some of them I told you about in previous posts, others I will tell you about in the future).
There are many places which are worth visiting and I will tell you about two of them now.
The rope bridge over Studen Kladenets dam
(the longest rope bridge in Bulgaria)
Здравейте, приятели!
Както някои от вас вече знаят, аз живея в Южна България или по-точно в Източните Родопи-районът с най-голяма концентрация на мегалитни паметници от тракийската цивилизация (за някои от тях ви разказах в предишни публикации, за други ще разказвам в бъдеще).
Има много места в този район, които си заслужава да посетите и за едно от тях ще ви разкажа сега.
Въженият мост над язовир Студен кладенец
(най-дългият въжен мост в България)
To get to the rope bridge, we had to go to the village of Shiroko Pole, which is 10km from the town of Kardzhali.
Shortly after the end of the village, there is a sign pointing the direction to the village of Lisitsite. We left our car there and continued walking parallel to the railway line.
За да стигнем до въжения мост, трябваше да отидем до село Широко поле, което е на 10км от град Кърджали.
Малко след края на селото, има табела сочеща посоката към село Лисиците. Там оставихме колата си и продължихме пеш, като вървяхме успоредно на ж.п. линията.
On our left was a picturesque view of the Studen Kladenets dam. After about 20 minutes we reached the railway stop (which is just a bench), and after the railway stop we had to turn left along the road through the forest. As it was a very hot day, the forest saved us briefly from the heat.
We came out of the forest and the rope bridge was already visible. This is the longest rope bridge in Bulgaria.
Отляво ни съпровождаше живописна гледка към язовир Студен кладенец. След около 20 мин стигнахме до ж.п. спирката (която представлява просто една пейка), а след ж.п. спирката трябваше да се отклоним наляво по пътя през гората. Тъй като беше доста горещ ден, гората ни спаси за кратко от жегата. :)
След около 5 минути излязохме от гората и вече се виждаше въженият мост. Това е най-дългият въжен мост на територията на България.
I was happy to see that the bridge has been recently renovated and all the rotten and broken boards have been replaced.
The first time we went there were a lot of rotten and broken planks and that combined with the bridge swaying was really scary.
Walking across the bridge you can see Moniac Fortress (another area I recommend you to visit).
С радост видях, че скоро е правен ремонт на моста и са сменени всички изгнили и счупени дъски.
Първият път, когото ходихме имаше много изгнили и счупени дъски и това в комбинация с поклащането на моста си беше доста страшно.
Минавайки по моста отсреща се вижда крепост Моняк (друга местност, която ви препоръчвам да посетите).
view from the top of Monyac (we were there 3 years ago)
The water level of the Studen Kladenets dam was quite low , and on the island formed by the land there was a huge herd of animals grazing grass.
Нивото на водата на язовир Студен кладенец беше доста ниско , а на образувалият се от сушата остров имаше огромно стадо пасящи животни.
Moniac
On the other side of the bridge 5 km away is the village of Lisitsite - the only village in Bulgaria without streets and without cars, shops...,and the bridge is the only connection of the people of the village with civilization.
Time seems to have stopped here, we met only 4-5 people. The inhabited houses are few, most were abandoned and destroyed.
От другия край на моста, на 5 км се намира село Лисиците-единственото село в България без улици и без коли, магазини,а мостът е единствената връзка на хората от селото с цивилизацията.
Времето тук сякаш е спряло, срещнахме само 4-5 човека. Обитаваните къщи са няколко, повечето бяха изоставени и разрушени.
Lisitsite village
the road leading to the village/ пътят водещ към селото
This is how the streets look like
About 20 minutes from the village is another landmark - Chit Kaya, which is a stone sanctuary with trapezoidal niches carved into the rock. We couldn't go there because time was pressing us and we had to go back home. We live too close so that it wouldn't go unvisited.
На 20-тина минути от селото се намира друга забележителност Чит кая, която представлява каменно светилище с издълбани трапецовидни ниши в скалата. Не можахме да отидем до там, защото времето ни притискаше и трябваше да се прибираме обратно в къщи. Живеем твърде близо, така че няма да остане непосетено.
Thanks for reading my post!
Благодаря, че прочетохте поста ми!
Author: @mariya36
Camera: Samsung Galaxy A71
Translated with: DeepL
Photos editing with: Canva