Предизвикателство - Най-откаченото нещо, което съм правила някога

ogyn.png

Хаха, питате кое е най-откаченото нещо, което съм правила.. Ами много са, не знам как да преценя кое е най-откаченото, но ще ви споделя една история от моето детство.

Като всяко дете имащо детство през 90-тте аз, сестра ми и братовчедите бяхме "заточени" на село. Ама не си мислете, че е било лошо там.. Представете си малко село намиращо се в близост до ЖП гара (която беше на около 300 метра от дома на баба и дядо) и река на края на селото. Самото то наброяваше не повече от 60 къщи, които като се замисля не бяха и всичките обитавани, НО деца бол, е около 20 бяхме на възраст от 4 до към 15. Моята история се случи когато съм била на около 5-6 години, не бях започнала училище все още, защото щях да бъда страховита гледка, а нямам спомени да съм плашила някого..

Срещу къщата се намираше селския парк - разберете един малко по-голям двор може би декар или два с много дървета, храсти и една странна люлка, на която няма как да се люляш сам а трябва да седне някой отсреща.

Та стига толкова празни приказки, нека се насоча към историята.

Тъй като в парка имаше много паднали листа бяхме организирали децата (аз с единия братовчед защото беше по-голям от мен) група за почистване на листата. Много листа имаше и постоянно имаше разни гущерчета и други гадини дето изскачаха от там. За някоко дни събрахме листата и разните там опаковки от вафли и други глупости, които ние децата бяхме изхвърлили там.

Всичко беше ОК, докато не ми дойде гениалната идея (споделих я с братовчеда) "Хайде да изгорим листата защото са гадни и заемат много място". Та, зачакахме да дойде някоя приятелка на баба и да влязат в къщата да пият кафе, докато ние играехме (дебнехме) в двора. Та, баба и приятелката и влизат в къщата, двамата с братовчеда грабваме по една горяща пръчка от огъня стъкмен да се наготви нещо си и започваме да бягаме към входа на парка - да излезем от двора да пресечем улицата и да влезем в парка.

Нещо подобно като приложената снимка ..

Та бягам аз ама вместо да се светна да държа пръчката надолу с горещата горяща част аз решавам, че:
Първо - трябва да я мятам напред назад
Второ - да е по нависоко и да е пред мен, че ако баба ме види от прозореца да не ми се кара.

И познайте какво стана едно голямо АААААААА щото лепнах тая факла на лицето си близо до устата, без малко да стана копие на жокера ама само от едната страна. Ама то боли, то щипе .. не можеш и да извикаш щото знаеш че и бой ще ядеш...

Така де стискам зъби и подпалваме листата, горяха, горяха, дойдоха други деца да ни сменят за да има някой покрай огъня за да не подпалим близките къщи ... Донесоха ни и подаръци от кметството - на всяко дете по торбичка с лакомства и книжка с детски приказки.

Ставаше вече тъмно и нямаше как да се скрия.. влизам в къщата и баба миеше чинии. Отидох при нея така с ръка на бузата и и при казвам.. "Бабо имам проблем, май тук нещо направих и не е добре, защото боли и щише". Леле като ме видя тази жена как не се строполи на земята не знам. Веднага отиде и се обади по телефона на ЖП гарата на нашите какво да ме прави. на другия ден сутринта тате (жепеец) дойде с влака и донесе мазила. За около седмица се затвори раната и спря да ме боли. Сега остана само спомена и белег с формата на ромб точно до тръпчинките ми ..

За щастие норвежците все още не взимаха деца та си останах при мама и тате 😁🤣

Надявам се съм ви разсмяла с моите невероятни приключения ала тип камикадзе!

H2
H3
H4
3 columns
2 columns
1 column
8 Comments
Ecency